Към поредния ледников период се тръгва ненадейно и бързо
Идва големият студ
Бавно езиците лед ще завладеят континенти и морета. Температурите ще се понижават. Полярната шапка ще погребе скандинавските страни, по-голямата част от Великобритания, Германия, Полша и Северна Русия. Ледът ще погълне Канада и близо половината от САЩ, Ню Йорк, Чикаго, Детройт и десетки други мегаполиси ще изчезнат, а остатъкът от Северна Америка ще се превърне в стерилна ледена тундра. Пустините ще се устремят към Екватора, "изтривайки" огромни обитаеми зони. Нивото на океаните ще се понижава и водните маси ще влизат в капана на ледовете. Пътуването към големия студ ще завърши след сто хиляди години.
Да, забравяме, че живеем в поредната ледникова епоха. За щастие - в един от умерените й "мигове". Днес ледниците покриват едва 16,3 млн. кв. км от повърхността на Земята, но нашите далечни потомци са обречени на Големия студ.
Всъщност във всяка ледникова епоха се редуват десетки ледникови и междуледникови периоди. Учени откриват следите на големи ледникови периоди като Окския, Валдайския, Вурм и др. в рамките на тоталното заледяване през т.нар. четвъртичен период - последният геологичен етап от развитието на Земята, започнал преди около два милиона години.
Според съвременната наука глобалните колебания на климата се дължат на редица земни и астрономически фактори. Чрез радиометрични изследвания с помощта на изотопа торий 230, сондажи на утайки от океанските дъна, проучвания на геохронологичните фиксации и ледниковите отлагания и пр. геолозите стигат до констатацията, че около 90 000 години ледниците напредват като охлюви и завладяват планетата, след което следва "бърз" разрив, в който студът се отдръпва за петнадесетина хиляди години. Дълбочинният поглед на учените установява, че ледените цикли са се повтаряли систематично над милион години. Феноменът заледяване-разледяване е свързан с количествата въглероден двуокис в земната атмосфера и човешката намеса в този процес застрашава да ускори времето до влизането в поредния ледников период на настоящата ледникова епоха.
Физикът Милутин Миланкович търси причините за Големия студ в промяната на оста на въртене на Земята, на плоскостта и ексцентричността на орбитата и др.п. астрономически параметри. Уоли Брукнер от Колумбийския университет в САЩ смята, че роля за относителната стабилност на днешния междуледников период имат топлите океански течения, изтикващи на повърхността дълбоките, богати на въглероден двуокис води, и че спирането по някакъв начин на тази гигантска водна лента ще доведе до бързо нарастване на ледниците. Последната хипотеза на учените от Института по геофизика към Университета в Болоня изтъква като основна причина за периодичните суперзаледявания нарушеното равновесие между ледниците и земната мантия, която се "свлича" под тежестта и приплъзва ледените планини към по-топли зони, запалвайки фитила на процеса. Подобно потапяне в океана на милиарди тонове ледена маса бе фиксирано от спътниците през март 2002 г.
Теориите са много и различни, но всички стигат до тези сто хиляди години, при които леденият цикъл се повтаря. Увеличението на температурите през настоящото хилядолетие е само мимолетно колебание в цикъла, като в дългосрочна перспектива климатичните мутации на планетата ни водят към поредната епоха на интензивен и продължителен студ.
През последните 40 милиона години светът много пъти е бил притискан в захапката на ледовете. Всъщност ледниковите периоди са почти нормалното състояние на планетата - десет пъти по-дълги от междуледниковите. И към Големия студ често се тръгва ненадейно и бързо! 
Дали след мутация в земната орбита, дали след падането на голям метеорит, дали след активиране на вулканичната дейност - стотици са "събитията", които могат да ускорят процеса.
В рамките на няколко години серия от вулканични изригвания могат да обгърнат Земята с воал от облаци прах и пара. Слънцето ще се появява бледо в мътното небе и няма да се справя със снеговете през пролетта и лятото. Белите равнини ще отразяват "студените" слънчеви лъчи, ще се акумулират нови пластове сняг и ледени формации ще завладеят днешните топли земи. Само за две-три години всички насаждения ще бъдат унищожени, горивните ресурси ще бъдат изчерпани, 
ще дойде глад. Огромни територии от континенталния шелф ще бъдат оголени и ветровете ще "измитат" тези пространства, вдигайки нови облаци от прах, които все повече ще закриват слънцето.
Човечеството би могло да оцелее, но не и цивилизацията, която познаваме.
Да, ние живеем в поредната ледникова епоха. Преди 18 000 години арктическата ледена шапка е покривала и през лятото териториите на Канада, северната част на САЩ и западната част на евроазиатския континент. Белият покров на Южния полюс е бил еднакъв с този на Северния полюс. Било е време на студ. Преди около 10 000 години ледниците временно са се оттеглили, но през своите 3,9 милиарда години живот Земята многократно е редувала лед и огън.
Според теорията на американския геолог Алфред Фишер на планета като нашата (с континенти и океани) ледниковите и неледниковите епохи се сменят на период от 300-400 милиона години. В неозойската ера (най-близката до днешния ден), продължила 60-70 млн. г., през която са се появили човекоподобните маймуни и човекът, е имало стотици многовековни заледявания и затопляния. Съвременната наука вече има представа за хората, живели в средата на един от ледниковите периоди преди 300-350 хиляди години. През мезозойската ера, продължила 130-150 млн. г., в която са се появили влечугите и бозайниците, климатът е бил топъл, но през палеозоя, продължил 290-350 млн. г., в който са се появили рибите и земноводните, отново са се редували тотални заледявания и разледявания. Някъде там - във времевата зона между периодите карбон и перм, е започнала настоящата ледникова епоха, а връщайки се от днешния ден около 600 млн. г. назад към периода камбрий, ще попаднем в предишната ледникова епоха, когато планетата е била покрита от огромен континентален ледник. Ако продължаваме да вървим към младостта на Земята, предишни ледникови епохи ще открием в протерозойската ера, продължила 600-800 млн. г., в архайската ера, продължила над 1 млрд. г.
Механизмите на глобалната промяна на климата са свързани с периодичните движения на земната кора (цикли на Уилсън), при които континентите са се сблъсквали, изригвали са вулканите и атмосферата е била насищана с прах и газове. Получавал се т.нар. парников ефект и високите температури са стопявали ледовете, което обаче е задвижвало лостовете за обратния преход. Увеличавали се валежите, безкрайните дъждове са абсорбирали въглеродния двуокис и отново са се появявали условията за раждането на ледниците. Слънчевите лъчи са се отразявали в нарастващия сняг и ледниците са се разпростирали. И т.н. до следващия тектоничен сблъсък.
Не, не ледът, а огънят ще напише последната глава в историята на Земята. След пет милиарда години Слънцето ще изразходи ядреното си гориво, ядрото му ще се свие, а обвивката му ще се разшири в последната си експлозия. Меркурий и Венера ще бъдат изпепелени, Земята ще бъде овъглена. Това с космическа сигурност ще бъде финалът.
Може би нашите далечни потомци ще са колонизирали други слънчеви системи и на Земята няма да има никой, който да сподели трагичния й край. За да доживее до този ден обаче, човечеството трябва да се научи да оцелява при безбройните катаклизми, които го очакват. Големият студ например може да дойде много бързо!
Красимир ГЕОРГИЕВ, Евгени АЛЕКСИЕВ
Снимки: Архив на група "Ергосфера"
Сблъсъкът с голям астероид ще предизвика глобални поражения.Ударната вълна ще обикаля планетата със скорост над 25 000 км/ч и ще унищожи живота, който познаваме. Земята ще бъде обвита в прах и ще настъпи т.нар. ядрена зима. Вероятността от подобен сблъсък е 1:10 000
Ето как биха изглеждали небостъргачите на Манхатън в Ню Йорк
Така би изглеждала Статуята на свободата в Ню Йорк, след като настъпи заледяването